Черно и бяло се сливат в единство.
Чукнат в главата ще правя безчинство.
Нося ключа за на звяра сърцето.
Аз съм красавец със либе проклето.
Мене обича, чак песни ми пее.
Мека и нежна - така ме копнее.
Беше във синьо, когато видях я.
Сякаш за мен е - така пожелах я.
Времето мина и стана червена.
Моята лейди видях опетнена.
Бях опетнен, но и аз подир нея.
Влюбен до зъби, насляпо живея.
Ангел на мрака лети на земята -
счупени бяха на него крилата.
С луда усмивка и ток във очите,
още по-тъмен, отприщих искрите.
Огън и пара излизат от мене,
беше настъпило моето време.
С дяволски писък одрах небесата.
Бавно и леко излях светлината.
Порта отворих към вечни покои -
що ли не мога със мислите свои.
Нея понечих да стигна с крилете -
жалко обаче, че тя ме помете.
© Сандостен Калций All rights reserved.