Кармагедон 2

Черно и бяло се сливат в единство.

Чукнат в главата ще правя безчинство.

Нося ключа за на звяра сърцето.

Аз съм красавец със либе проклето.

Мене обича, чак песни ми пее.

Мека и нежна - така ме копнее.

Беше във синьо, когато видях я.

Сякаш за мен е - така пожелах я.

Времето мина и стана червена.

Моята лейди видях опетнена.

Бях опетнен, но и аз подир нея.

Влюбен до зъби, насляпо живея.

Ангел на мрака лети на земята - 

счупени бяха на него крилата.

С луда усмивка и ток във очите,

още по-тъмен, отприщих искрите.

Огън и пара излизат от мене,

беше настъпило моето време.

С дяволски писък одрах небесата.

Бавно и леко излях светлината.

Порта отворих към вечни покои -

що ли не мога със мислите свои.

Нея понечих да стигна с крилете - 

жалко обаче, че тя ме помете.