Всъщност, нещата се свеждат

до именно ОНЯ летеж,

който те прави неземна,

от който си в състояние да създадеш

света около себе си, отново и отново,

свят, в който всичко е... приказно,

такова, каквото си го представяш...

и тогава няма граници,

защото общуването е на ниво душа;

там няма заблуди, измами, неразбирателство,

там се говори директно и прямо,

там просто се сливаш и разтваряш

у другия... твоите атоми

се смесват с неговите така,

че изгубваш представа

кой кой е – откъде започваш ти

и къде свършва той...

Уви, колко рядко

се достига до това състояние,

Тук, на Земята,

където човешкият живот

е толкова кратък...

А дори и достигнали го,

не си го признаваме

и панически се отдаваме

на отрицание и бягство от любовта...

Защото само тя

може да ни приближи

по някакъв начин до вечността...

... Можем ли да трансформираме

поривите на душата,

знаем ли техните корени и какво

приготвила ни е съдбата?!?

Всъщност моделите са за това

да “раздагадаем” нашата душа,

да видим от какво има нужда,

да осъзнем как ще се чувства най-добре

и кой може да ù го ‘даде’...