Всъщност, нещата се свеждат
до именно ОНЯ летеж,
който те прави неземна,
от който си в състояние да създадеш
света около себе си, отново и отново,
свят, в който всичко е... приказно,
такова, каквото си го представяш...
и тогава няма граници,
защото общуването е на ниво душа;
там няма заблуди, измами, неразбирателство,
там се говори директно и прямо,
там просто се сливаш и разтваряш
у другия... твоите атоми
се смесват с неговите така,
че изгубваш представа
кой кой е – откъде започваш ти
и къде свършва той...
Уви, колко рядко
се достига до това състояние,
Тук, на Земята,
където човешкият живот
е толкова кратък...
А дори и достигнали го,
не си го признаваме
и панически се отдаваме
на отрицание и бягство от любовта...
Защото само тя
може да ни приближи
по някакъв начин до вечността...
... Можем ли да трансформираме
поривите на душата,
знаем ли техните корени и какво
приготвила ни е съдбата?!?
Всъщност моделите са за това
да “раздагадаем” нашата душа,
да видим от какво има нужда,
да осъзнем как ще се чувства най-добре
и кой може да ù го ‘даде’...
© Ивайла Славова Всички права запазени