Карнавал на суетата
Слагам си карнавалната маска.
На нея са изписани
всички мой чувства,
но на опаки
не такива, каквито са!
Така ме обичат хората
върху лицето със злобата.
Любимец съм на всеки,
но маската не ми дава пътеки
за истинен живот,
за безмаскарадна любов.
Чувствам се така изморен,
чувствам се унищожен.
Живях с маска върху лицето
и през нея гледах небето...
Плаче ми се, но съм забравил как.
Боже, какъв съм глупак!
Оставих си очите скрити -
за всичко и за всички.
Ах... Животът ми е карнавал на суетата,
а едничък спътник ми е Самотата!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никой Все права защищены
