5 июн. 2013 г., 15:08  

Картина

823 0 0

Мене ме няма в тази картина.

Отдалечавам се плавно назад,

както ме учеха, притварям очи,

но личността ми там не стои.

 

Запалвам цигара, присядам на стол.

Плащам си водката с изтъркан купон.

Пренасям поглед на онази стена,

но уви, в картини е цяла и тя.

 

Опитвам да върна началото.

Всичко започна с много искри,

с четка и палитра по тялото

рисувахме само красиви съдби.

 

Багрите бяха нанесени смело,

бялото петно не оставя следи.

Как само се носеше смело

в ядрото от чувства на объркани дни.

 

Измествам  ракурса леко встрани,

но и в далечината ме няма дори.

Колоритът рисувам със смес от сълзи,

а в картината останаха само мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йордан Малинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...