5.06.2013 г., 15:08  

Картина

818 0 0

Мене ме няма в тази картина.

Отдалечавам се плавно назад,

както ме учеха, притварям очи,

но личността ми там не стои.

 

Запалвам цигара, присядам на стол.

Плащам си водката с изтъркан купон.

Пренасям поглед на онази стена,

но уви, в картини е цяла и тя.

 

Опитвам да върна началото.

Всичко започна с много искри,

с четка и палитра по тялото

рисувахме само красиви съдби.

 

Багрите бяха нанесени смело,

бялото петно не оставя следи.

Как само се носеше смело

в ядрото от чувства на объркани дни.

 

Измествам  ракурса леко встрани,

но и в далечината ме няма дори.

Колоритът рисувам със смес от сълзи,

а в картината останаха само мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йордан Малинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...