8 мая 2013 г., 13:55

Картина

689 0 0

                           КАРТИНА

                                                                 

                          Порив на вятъра

                          уби тишината и отключи верига,

                          дърво досега приковала.

 

                          А дървото приглушено и тихо

                          клони раздвижи,

                          разклащайки пъстри листа.

                          Показа ми облаци черни –

                          дъждовни копита,

                          галопиращи лудо по дива снага.

 

                          Аз затварям очи пред бурята –

                          зад клепките влажни

                          пак да те видя:

                          плаха, трепереща,

                          сгушена в моите гърди!

                          Бъди! Бъди любима!

                          Под светкавиците ме целуни!    

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иван Димитров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...