КАРТИНА
Порив на вятъра
уби тишината и отключи верига,
дърво досега приковала.
А дървото приглушено и тихо
клони раздвижи,
разклащайки пъстри листа.
Показа ми облаци черни –
дъждовни копита,
галопиращи лудо по дива снага.
Аз затварям очи пред бурята –
зад клепките влажни
пак да те видя:
плаха, трепереща,
сгушена в моите гърди!
Бъди! Бъди любима!
Под светкавиците ме целуни!
© Иван Димитров Все права защищены