КАРТИНА
Порив на вятъра
уби тишината и отключи верига,
дърво досега приковала.
А дървото приглушено и тихо
клони раздвижи,
разклащайки пъстри листа.
Показа ми облаци черни –
дъждовни копита,
галопиращи лудо по дива снага.
Аз затварям очи пред бурята –
зад клепките влажни
пак да те видя:
плаха, трепереща,
сгушена в моите гърди!
Бъди! Бъди любима!
Под светкавиците ме целуни!
© Иван Димитров All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
