8.05.2013 г., 13:55

Картина

692 0 0

                           КАРТИНА

                                                                 

                          Порив на вятъра

                          уби тишината и отключи верига,

                          дърво досега приковала.

 

                          А дървото приглушено и тихо

                          клони раздвижи,

                          разклащайки пъстри листа.

                          Показа ми облаци черни –

                          дъждовни копита,

                          галопиращи лудо по дива снага.

 

                          Аз затварям очи пред бурята –

                          зад клепките влажни

                          пак да те видя:

                          плаха, трепереща,

                          сгушена в моите гърди!

                          Бъди! Бъди любима!

                          Под светкавиците ме целуни!    

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...