КАРТИНА

                          Порив на вятъра

                          уби тишината и отключи верига,

                          дърво досега приковала.

                          А дървото приглушено и тихо

                          клони раздвижи,

                          разклащайки пъстри листа.

                          Показа ми облаци черни –

                          дъждовни копита,

                          галопиращи лудо по дива снага.

                          Аз затварям очи пред бурята –

                          зад клепките влажни

                          пак да те видя:

                          плаха, трепереща,

                          сгушена в моите гърди!

                          Бъди! Бъди любима!

                          Под светкавиците ме целуни!