Картина
Ръката ми докосва тишината
в пустинен ураган от светлини,
между дърветата във есенна позлата
пробягват стъпките на твоите очи.
Решетките на времето заключват
между гърдите ти една тъга.
Реалността и времето препускат
във мислите на свитата душа.
Прошепна ли, ще проехтят камбани
на дъното на стенещо море,
във сенките на бели паравани,
сковани тук във лед и снегове.
Извикам ли, ще замълчи зората,
събрала в шепите си земната роса,
в косите вплела допира на тишината
и стъпките ти в златото на есента.
в пустинен ураган от светлини,
между дърветата във есенна позлата
пробягват стъпките на твоите очи.
Решетките на времето заключват
между гърдите ти една тъга.
Реалността и времето препускат
във мислите на свитата душа.
Прошепна ли, ще проехтят камбани
на дъното на стенещо море,
във сенките на бели паравани,
сковани тук във лед и снегове.
Извикам ли, ще замълчи зората,
събрала в шепите си земната роса,
в косите вплела допира на тишината
и стъпките ти в златото на есента.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирена Иванова Все права защищены
