23.08.2008 г., 10:23 ч.

Картина 

  Поезия » Любовна
461 0 5
Ръката ми докосва тишината
в пустинен ураган от светлини,
между дърветата във есенна позлата
пробягват стъпките на твоите очи.

Решетките на времето заключват
между гърдите ти една тъга.
Реалността и времето препускат
във мислите на свитата душа.

Прошепна ли, ще проехтят камбани
на дъното на стенещо море,
във сенките на бели паравани,
сковани тук във лед и снегове.

Извикам ли, ще замълчи зората,
събрала в шепите си земната роса,
в косите вплела допира на тишината
и стъпките ти в златото на есента.

© Ирена Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??