Aug 23, 2008, 10:23 AM

Картина 

  Poetry » Love
464 0 5
Ръката ми докосва тишината
в пустинен ураган от светлини,
между дърветата във есенна позлата
пробягват стъпките на твоите очи.

Решетките на времето заключват
между гърдите ти една тъга.
Реалността и времето препускат
във мислите на свитата душа.

Прошепна ли, ще проехтят камбани
на дъното на стенещо море,
във сенките на бели паравани,
сковани тук във лед и снегове.

Извикам ли, ще замълчи зората,
събрала в шепите си земната роса,
в косите вплела допира на тишината
и стъпките ти в златото на есента.

© Ирена Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??