Картина
Тази проза рисува по своему,
онова, за което мечтае.
Време има за всички герои…
Колко време?! Авторът знае.
Вероятно се смее в брадата си,
щом успее героят обичан
да целуне наградата своя
и поеме по път по-различен.
А мастилото кротко попива
в белотата на нечие чувство.
В рамка животът остава…
Смел, като всяко изкуство.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
