Тази проза рисува по своему,
онова, за което мечтае.
Време има за всички герои…
Колко време?! Авторът знае.
Вероятно се смее в брадата си,
щом успее героят обичан
да целуне наградата своя
и поеме по път по-различен.
А мастилото кротко попива
в белотата на нечие чувство.
В рамка животът остава…
Смел, като всяко изкуство.
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
