23 мая 2008 г., 12:58

Картина на живота 

  Поэзия » Гражданская
487 0 3
Да приемем, че животът е платно - още бяло,
чист старт, едно ново начало.
С боите рисуваш всяка постъпка,
всеки щрих, следван от житейска стъпка.
Цветът е различен - никога един и същи,
понякога се смее, а друг път се мръщи.
А ти, не се прибирай вкъщи!
Постави до себе си слънцето, за да те топли,
да разбира твойте стенания и вопли.
И като четка ще отбелязваш своя път,
а по него... много няма да те разберат.
Но те са само бледи сенки в светлината,
тъмна боя, размита от водата.
И когато на обекта слагаш контура,
се изграждаш като личност със своя култура.
Смачкана фигура, търсеща композиция.
Горещо желание, но без дефиниция.
Всеки ден като в джунгла,
всеки ден картини на зверства.
Жаден ли си за парите,
за печалбата от комерса.
И докато един на преден план се откроява,
друг някъде назад във фона остава.
Палитрата се изхабява -
животът минава.
Старост, придружена от болка корава.
Есенна картина виси на стената.
Проглеждаш и съзираш гредата.
Спрял си да виждаш сламката.
Е, значи картината ще си намери рамката...

© Петър Михайлов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??