23 мая 2008 г., 12:58

Картина на живота

633 0 3
Да приемем, че животът е платно - още бяло,
чист старт, едно ново начало.
С боите рисуваш всяка постъпка,
всеки щрих, следван от житейска стъпка.
Цветът е различен - никога един и същи,
понякога се смее, а друг път се мръщи.
А ти, не се прибирай вкъщи!
Постави до себе си слънцето, за да те топли,
да разбира твойте стенания и вопли.
И като четка ще отбелязваш своя път,
а по него... много няма да те разберат.
Но те са само бледи сенки в светлината,
тъмна боя, размита от водата.
И когато на обекта слагаш контура,
се изграждаш като личност със своя култура.
Смачкана фигура, търсеща композиция.
Горещо желание, но без дефиниция.
Всеки ден като в джунгла,
всеки ден картини на зверства.
Жаден ли си за парите,
за печалбата от комерса.
И докато един на преден план се откроява,
друг някъде назад във фона остава.
Палитрата се изхабява -
животът минава.
Старост, придружена от болка корава.
Есенна картина виси на стената.
Проглеждаш и съзираш гредата.
Спрял си да виждаш сламката.
Е, значи картината ще си намери рамката...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Михайлов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...