Да приемем, че животът е платно - още бяло,
чист старт, едно ново начало.
С боите рисуваш всяка постъпка,
всеки щрих, следван от житейска стъпка.
Цветът е различен - никога един и същи,
понякога се смее, а друг път се мръщи.
А ти, не се прибирай вкъщи!
Постави до себе си слънцето, за да те топли,
да разбира твойте стенания и вопли.
И като четка ще отбелязваш своя път,
а по него... много няма да те разберат.
Но те са само бледи сенки в светлината, ...