23.05.2008 г., 12:58

Картина на живота

630 0 3
Да приемем, че животът е платно - още бяло,
чист старт, едно ново начало.
С боите рисуваш всяка постъпка,
всеки щрих, следван от житейска стъпка.
Цветът е различен - никога един и същи,
понякога се смее, а друг път се мръщи.
А ти, не се прибирай вкъщи!
Постави до себе си слънцето, за да те топли,
да разбира твойте стенания и вопли.
И като четка ще отбелязваш своя път,
а по него... много няма да те разберат.
Но те са само бледи сенки в светлината,
тъмна боя, размита от водата.
И когато на обекта слагаш контура,
се изграждаш като личност със своя култура.
Смачкана фигура, търсеща композиция.
Горещо желание, но без дефиниция.
Всеки ден като в джунгла,
всеки ден картини на зверства.
Жаден ли си за парите,
за печалбата от комерса.
И докато един на преден план се откроява,
друг някъде назад във фона остава.
Палитрата се изхабява -
животът минава.
Старост, придружена от болка корава.
Есенна картина виси на стената.
Проглеждаш и съзираш гредата.
Спрял си да виждаш сламката.
Е, значи картината ще си намери рамката...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Михайлов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...