Картина на живота
чист старт, едно ново начало.
С боите рисуваш всяка постъпка,
всеки щрих, следван от житейска стъпка.
Цветът е различен - никога един и същи,
понякога се смее, а друг път се мръщи.
А ти, не се прибирай вкъщи!
Постави до себе си слънцето, за да те топли,
да разбира твойте стенания и вопли.
И като четка ще отбелязваш своя път,
а по него... много няма да те разберат.
Но те са само бледи сенки в светлината,
тъмна боя, размита от водата.
И когато на обекта слагаш контура,
се изграждаш като личност със своя култура.
Смачкана фигура, търсеща композиция.
Горещо желание, но без дефиниция.
Всеки ден като в джунгла,
всеки ден картини на зверства.
Жаден ли си за парите,
за печалбата от комерса.
И докато един на преден план се откроява,
друг някъде назад във фона остава.
Палитрата се изхабява -
животът минава.
Старост, придружена от болка корава.
Есенна картина виси на стената.
Проглеждаш и съзираш гредата.
Спрял си да виждаш сламката.
Е, значи картината ще си намери рамката...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петър Михайлов Всички права запазени