May 23, 2008, 12:58 PM

Картина на живота

  Poetry » Civic
635 0 3
Да приемем, че животът е платно - още бяло,
чист старт, едно ново начало.
С боите рисуваш всяка постъпка,
всеки щрих, следван от житейска стъпка.
Цветът е различен - никога един и същи,
понякога се смее, а друг път се мръщи.
А ти, не се прибирай вкъщи!
Постави до себе си слънцето, за да те топли,
да разбира твойте стенания и вопли.
И като четка ще отбелязваш своя път,
а по него... много няма да те разберат.
Но те са само бледи сенки в светлината,
тъмна боя, размита от водата.
И когато на обекта слагаш контура,
се изграждаш като личност със своя култура.
Смачкана фигура, търсеща композиция.
Горещо желание, но без дефиниция.
Всеки ден като в джунгла,
всеки ден картини на зверства.
Жаден ли си за парите,
за печалбата от комерса.
И докато един на преден план се откроява,
друг някъде назад във фона остава.
Палитрата се изхабява -
животът минава.
Старост, придружена от болка корава.
Есенна картина виси на стената.
Проглеждаш и съзираш гредата.
Спрял си да виждаш сламката.
Е, значи картината ще си намери рамката...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петър Михайлов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...