Да приемем, че животът е платно - още бяло, чист старт, едно ново начало. С боите рисуваш всяка постъпка, всеки щрих, следван от житейска стъпка. Цветът е различен - никога един и същи, понякога се смее, а друг път се мръщи. А ти, не се прибирай вкъщи! Постави до себе си слънцето, за да те топли, да разбира твойте стенания и вопли. И като четка ще отбелязваш своя път, а по него... много няма да те разберат. Но те са само бледи сенки в светлината, тъмна боя, размита от водата. И когато на обекта слагаш контура, се изграждаш като личност със своя култура. Смачкана фигура, търсеща композиция. Горещо желание, но без дефиниция. Всеки ден като в джунгла, всеки ден картини на зверства. Жаден ли си за парите, за печалбата от комерса. И докато един на преден план се откроява, друг някъде назад във фона остава. Палитрата се изхабява - животът минава. Старост, придружена от болка корава. Есенна картина виси на стената. Проглеждаш и съзираш гредата. Спрял си да виждаш сламката. Е, значи картината ще си намери рамката...
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
