9 сент. 2010 г., 11:47

Картофена нежност

1.3K 0 9

Картофена нежност

(по Дождимир Ливнев)

Вечерта мечтаеше за Разсвета...
Слънцето Залез твореше...
Време, да се четат поетите,
всичко, що мило ти беше...

Мракът изяжда размерите,
формите, ярките линии.
Скорост. Чувства премерени.
Небето - в очите ти, сините...

Пламък над огън въздиша...
Хвърлят се сенки в лицата...
Сърцето Надеждата пише...
За перото се хваща Душата...

В жарта, в пепелта са картофите.
Искаш ли? На половината!
Виличка не трябва за строфите...
Духам... Сега ще изстине...

Мекост, под черна коричка...
Бяло е!!! Чисто е!!! Има я!!!
Вечерта ми шепне, че всичко,
всичко за теб е, любима...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...