Картофена нежност

(по Дождимир Ливнев)

Вечерта мечтаеше за Разсвета...
Слънцето Залез твореше...
Време, да се четат поетите,
всичко, що мило ти беше...

Мракът изяжда размерите,
формите, ярките линии.
Скорост. Чувства премерени.
Небето - в очите ти, сините...

Пламък над огън въздиша...
Хвърлят се сенки в лицата...
Сърцето Надеждата пише...
За перото се хваща Душата...

В жарта, в пепелта са картофите.
Искаш ли? На половината!
Виличка не трябва за строфите...
Духам... Сега ще изстине...

Мекост, под черна коричка...
Бяло е!!! Чисто е!!! Има я!!!
Вечерта ми шепне, че всичко,
всичко за теб е, любима...

Melany71 (Светла)

2010-09-11T09:00:24+03:00

Топло и нежно!
blackberry (Александра Михалева)

2010-09-10T23:01:03+03:00

Беше ми много хубаво да бъда тук...
ZEMEDELEC (Красимир Дяков)

2010-09-10T22:27:08+03:00

Ха! Мерси де - след два дена неуспешни опити, най-сетне успях да ви река мерси! Ми, това е.
angel_voice (Пепп)

2010-09-09T16:03:43+03:00

копнежно!
ustremena_ptica (Диа-непокорна)

2010-09-09T13:13:31+03:00

!!!!
velikataniki (Николина Милева)

2010-09-09T13:08:32+03:00

!!!
Rondissima (Соня Емануилова)

2010-09-09T12:44:24+03:00

Опиваща нежност!
LeChevalier (Тошко)

2010-09-09T12:44:21+03:00

Хех. Строфите, картофите... ами кофите?
boromir (Боромир)

2010-09-09T12:35:51+03:00

Хареса ми земеделецо! Сей! ::)