Sep 9, 2010, 11:47 AM

Картофена нежност

  Poetry » Love
1.3K 0 9

Картофена нежност

(по Дождимир Ливнев)

Вечерта мечтаеше за Разсвета...
Слънцето Залез твореше...
Време, да се четат поетите,
всичко, що мило ти беше...

Мракът изяжда размерите,
формите, ярките линии.
Скорост. Чувства премерени.
Небето - в очите ти, сините...

Пламък над огън въздиша...
Хвърлят се сенки в лицата...
Сърцето Надеждата пише...
За перото се хваща Душата...

В жарта, в пепелта са картофите.
Искаш ли? На половината!
Виличка не трябва за строфите...
Духам... Сега ще изстине...

Мекост, под черна коричка...
Бяло е!!! Чисто е!!! Има я!!!
Вечерта ми шепне, че всичко,
всичко за теб е, любима...


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Красимир Дяков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...