25 сент. 2015 г., 07:48

Касиопея

730 0 11

              Касиопея

 

Прости, Любов; изгубил съм те явно.

Бих искал още нещо  да ти кажа.

Но принцът тръгна си отдавна

и гузен се завръща пажа.

 

Прости любов! Ти спомен си и ехо!

Кристален ангел в чашата ми пее.

Измислям си измислица - утеха

преди от тишина да онемея.

 

Прости любов; не е далеч финалът! -

Семафорите тая нощ  са бели.

Но балът стихна. Стихна карнавалът

и няма светлина в тунела.

 

Прости, любов; аз зная си вината!

Пропуснах нещо важно да ти кажа.

И замъци издигах в небесата

от пясъци и пясъчни  миражи.

 

Прости, любов, прости за всичко!

Нелепа е житейската ми драма.

Самотни диалози  нощем сричам,

защото все не мога да те нямам.

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ради Стефанов Р Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "Прости любов! Ти спомен си и ехо!
    Кристален ангел в чашата ми пее.
    Измислям си измислица - утеха
    преди от тишина да онемея."

    Много силни редове!
  • Красива, грабваща те лирика! Като визитна картичка на душата е това стихотворение, родено от "самотни диалози нощем". Браво, Ради!!!
  • Привет, Валя!
  • Хубаво е!
  • Благодаря на всички приятели

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...