Самотна съм и сънено-щастлива,
от мрака на нощта претръпнах тихо.
Не зная кой си и защо те търся,
но ти си моят най-последен смисъл.
Светът ще свърши, тръгнал наобратно.
Часовник стар от пясъчни илюзии.
Прашинките, решили, че са живи,
застиват като ледени звездици.
И пясъкът ще тръгне наобратно,
очите, мисли, странните надежди.
Потъва всичко в сънените стъпки,
но слънцето се буди от безземие...