Dec 5, 2016, 7:53 AM  

Катаклизми 

  Poetry
656 3 13

Самотна съм и сънено-щастлива,
от мрака на нощта претръпнах тихо.
Не зная кой си и защо те търся,
но ти си моят най-последен смисъл.
Светът ще свърши, тръгнал наобратно.
Часовник стар от пясъчни илюзии.
Прашинките, решили, че са живи,
застиват като ледени звездици.
И пясъкът ще тръгне наобратно,
очите, мисли, странните надежди.
Потъва всичко в сънените стъпки,
но слънцето се буди от безземие...

© Йоана All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Трудна интерпретация..., като в бездна...!!!
    "Не зная кой си и защо те търся,
    но ти си моят най-последен смисъл.
    Светът ще свърши, тръгнал на обратно.
    Часовник стар от пясъчни илюзии."
  • Прекрасно!
  • "И пясъкът ще тръгне наобратно"
    ще се събудят спящите мотиви
    щом полетят в небето на мечтата
    надеждите ще бъдат вечно живи

    Аплодисменти и от мен!
  • Много ми хареса
  • Хубаво е! Поздрави!
  • При теб, Йоана, се съзират рядко дълбоки прозрения от философски характер, подхвърлени сякаш на шега и с непривична, но силно въздействаща образност. Настоящето стихотворение, което слагам в Любими, не прави изключение. Още не мога да свикна с този толкова оригинален и новаторски стил. Повтарям - стил на бъдещето! Поздрав!
  • Хареса ми. Поздравления!
  • Харесах и оценявам! Поздравления!
  • Сякаш прочетох една тъжна приказка... пожелавам щастлив край!
    Поздрав, Йоана!
  • Не бъди самотна, светът никога не тръгва на обратно. Иначе си вложила много чувство и ми хареса.
  • Браво!
  • Светът има способността да се възстановява макар че много му пречим!!!Той пак ще успее!Харесах!
  • Ще настъпят, но дано са за хубаво!
Random works
: ??:??