kushel (Куш)
48 490
18 янв. 2014 г., 18:49  

Катарзис 

  Поэзия » Философская
1047 0 13

 

 

 

Има два начина да станеш добър.
Единият - когато си влюбен.
А другият, когато в един коридор
очакваш една диагноза.

Когато си целият в лепкава пот
и плуваш в море от тревоги.
Когато пред теб е един кръстопът
и всичките пътища в Пъклото водят.

Тогава забравяш, че бил си "герой"
и задници ритал си смело.
Какво не би дал днес за малко покой - 
и слава, и вирнато чело.

Е, добре де, май размина се пак,
камбани ще бият по-късно.
Само час бе нужен на житейския път
да премине пред погледа тъжен.

Никой не знае с колко живот
дарен е в тефтера небесен.
И по-добре е вместо зъл идиот
да бъде със нещо полезен.

 

 

Кушел

 

 

http://kushel.blog.bg/drugi/2013/10/09/izbirai.1189953

 

 

 

© Куш Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • !!!! странни заяждания , над страшно умно стихотворение?! Откачена работа.....
  • Да, така е, Куш. Контекстът е най-важен и се чудя дали четейки една творба, търсим насладата от вложения заряд в нея или търсим под вола теле, за да се заяждаме. Щом не ни е ясно за какво става дума като цяло, "отиде коня в ряката"...
  • Наистина нямаше нито тире, нито запетая, но контекста ясно показва за какво иде реч. Както и да е, съобразих се с мнението на колегата.

    Благодаря, Ена! Мен от битки ми е дошло до гуша. Сега помагам на всички които имат нужда в блога., особено на новите. Дори и в момента презентирах два постинга, които са много ценни защото са разкази на един наш емигрант в Германия.
  • Скъпа Ена, в началото НЯМАШЕ тире. Чети, моля те, коректно коментарите, аз съм цитирал откъде идваше недоразумението.
    А след това раздавай правосъдие .
  • Пак заяждане на дребно...
    Ами просто е - след думата "покой" има тире, а не запетая...
    Какво толкова сложно има за разбиране???
    Куш, стихото е много готино, а финалът е велик!!!
    БРАВО ТИ!!!
  • Дани, нямам представа от кога ме познаваш в блога и дали си свидетел на предишните ми периоди, когато водех свирепи политически битки с "противниците". Случи се така, че за миг се срещнах с ужаса и с приятелската обич едновременно. От тогава приоритетите ми се пренаредиха и сега влизам в огъня за един искрен приятел. На всичко друго "майната му!".

    Слушам, Ади!
  • Това си го писал, когато си бил на кръстопът очевидно. Пожелавам ти само първия начин да станеш добър- и по-приятен и по-здравословен!
  • Надявам се, че така вече няма двусмислие. Благодаря, Таня, че го пусна веднага!
  • Напротив, виж си двуредието

    Какво не би дал днес за малко покой
    и слава, и вирнато чело.

    Трябва да го премислиш, защото излиза, че си готов да дадеш всичко за
    - покой
    - слава
    - вирнато чело.

    Поне така е написано.
  • Не зная защо не разбираш. Става въпрос, че си готов да се разделиш и със славата и гордостта, само да получиш покой. Може би трябва на третия ред да сложа тире.
    Но тук редът е такъв, че ако направя корекцията сега, стихото ще иде за ново одобрение. Ще го направя по-късно, щом има двусмислие. Аз не то виждам така, но...
  • Мисълта ми беше, че питаш - Какво ли не би дал за покой
    и продължаваш със слава и вирнато чело, което никак не се връзва нито с покоя, нито с катарзиса, напротив - "какво ли не бил дал за слава" хич не е катарзис.
  • Това е катарзис. От самонадеян непукист да се превърнеш в добър и състрадателен човек. Случват се такива неща. Зная от опит.

    П.п. Панайотов, забележи, че героят е в кавички. А е и хубаво човек да е самокритичен.
  • Какво не би дал днес за малко покой
    и слава, и вирнато чело.

    Нещо са ми несъвместими покоят и славата, а вирнатото чело не е ли белег за високомерие? Ти премислил ли си го, като си го писал.
Предложения
: ??:??