Ние сме доживотни катерачи

на битовизми, вражди, химери.

Безсмъртни сме, безтегловни, вечни.

Вкопчени с всичките си крайници

пълзим, крещим, проточваме лиги.

Орли сме или влечуги?

Катерим се, но не знаем има ли "долу",

има ли "горе". Не знаем къде е "напред"

и къде е "назад".

Катерим се, катерим, катерим.

Горди катерачи.

Не можем да се погледнем отстрани.

Няма кой да ни каже,че в това

безумно, велико изкачване

сме изгубени в перспективата.

Нашата планина е само един

разбит асфалтов път.