Ние сме доживотни катерачи
на битовизми, вражди, химери.
Безсмъртни сме, безтегловни, вечни.
Вкопчени с всичките си крайници
пълзим, крещим, проточваме лиги.
Орли сме или влечуги?
Катерим се, но не знаем има ли "долу",
има ли "горе". Не знаем къде е "напред"
и къде е "назад".
Катерим се, катерим, катерим.
Горди катерачи.
Не можем да се погледнем отстрани.
Няма кой да ни каже,че в това
безумно, велико изкачване
сме изгубени в перспективата.
Нашата планина е само един
разбит асфалтов път.
© Хари Спасов All rights reserved.