17 нояб. 2020 г., 18:51

Катинарите на любовта

1.3K 2 4

Заключи ме в замък неземен,

във  вълшебния свят на мечтите.

Заключи ме в  твойто  сърце,

катинари железни сложи!

 

Ето първият! Силно дрънчи!

Твойта хубост  и твойта премяна.

Не за ден, не за два, не за три,

тъй разбъркаха моите дни.

 

И от втория днес ме боли,

тъй красива, неземна си ти!

Катинарът дрънчи ли, дрънчи!

Младост,  хубост, несбъднати дни...

 

Ей го третият! Тъй ми тежи!

Ние двамата- рожба една...

Той в " Градина" от тъмни зори,

мама- вън от нашта страна.

 

Заключи  ме в замък нетраен,

катинари  любовни ми дай,

че от четири стръмни недели

катинари се търсят безкрай!

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...