Заключи ме в замък неземен,
във вълшебния свят на мечтите.
Заключи ме в твойто сърце,
катинари железни сложи!
Ето първият! Силно дрънчи!
Твойта хубост и твойта премяна.
Не за ден, не за два, не за три,
тъй разбъркаха моите дни.
И от втория днес ме боли,
тъй красива, неземна си ти!
Катинарът дрънчи ли, дрънчи!
Младост, хубост, несбъднати дни...
Ей го третият! Тъй ми тежи!
Ние двамата- рожба една...
Той в " Градина" от тъмни зори,
мама- вън от нашта страна.
Заключи ме в замък нетраен,
катинари любовни ми дай,
че от четири стръмни недели
катинари се търсят безкрай!
© Хари Спасов Всички права запазени