24 апр. 2022 г., 08:21

Като

960 0 0

Както вятъра прогонва дима от цигарата в мрачен ден

Така и тя нахлу в съзнанието ми 

Сякаш остави само аромат

На нещо вредно но носещо наслада

Както вятъра разпилява косите в мрачен ден 

Така и мислите се сляха с ритъма на дихание то в съня

А отвън буря

В душата само сън

Както вятъра брули дърветата 

Както дъжда измива мислите

Като гръмотевица разтърсва съзнанието

И после тихо

И после онова което е дълбоко

Толкова колкото е най-дълбокото на морето

И после риба

Както е и тя приказлива

И както с ритъма на вълните съчинява съня

И после ти

Красиво галиш мислите ми

И после тихо

И отново

И после аз

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Снежана Коева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...