Като
Както вятъра прогонва дима от цигарата в мрачен ден
Така и тя нахлу в съзнанието ми
Сякаш остави само аромат
На нещо вредно но носещо наслада
Както вятъра разпилява косите в мрачен ден
Така и мислите се сляха с ритъма на дихание то в съня
А отвън буря
В душата само сън
Както вятъра брули дърветата
Както дъжда измива мислите
Като гръмотевица разтърсва съзнанието
И после тихо
И после онова което е дълбоко
Толкова колкото е най-дълбокото на морето
И после риба
Както е и тя приказлива
И както с ритъма на вълните съчинява съня
И после ти
Красиво галиш мислите ми
И после тихо
И отново
И после аз
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Снежана Коева Всички права запазени
