iren5 (Ирен)
1110 6267
18 июн. 2022 г., 13:11

Като... 

  Поэзия » Другая
425 1 8

Тя понякога идва,

като капка роса

в чашка малка на цвете.

Като морска вълна,

галеща бреговете.

Най-изкусно мильо

от ръцете на баба.

Бебешко плетиво.

Празнична изненада.

Като бяла магия.

Като жива вода.

Като огън. Стихия.

В полето бразда.

Като патина,

върху красив ювелир.

Като спомени

пазени от сувенир.

Като стара икона.

Като кръст от сребро.

Ренесанска мадона

и полубожество…

 

Тя е Муза.

И умее да диктува слова.

Беше тук…

Това успях да запиша.

А тя отлетя.

© Ирен Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Привет, Скити. Няма да и чупя на Музата хатъра. Щом диктува нещо - записвам и не мърморя.
  • Ирен, навестила те е с нещо много хубаво!
    И аз като Мая, дори си го запях
  • Мая - не ми беше дошло на ум това, но да - права си.
    Тони - брлагодаря за стихчето.
  • Да знаеш - няма да те гоня.
    Не съм приготвила и клетка
    нито от злато, ни от клони.
    Не влизаш, зная, зад решетки...
  • Напомняш Миряна Башева тук.
    "Като знак за магия,
    като биле за жар,
    като люта ракия,
    като бял хвърлен зар..."
    Е, хвърковата е – я кацне, я – не.
  • Пак си добре.При мен даже на различни езици творим.
  • Колкото - толкова,
    когато - тогава
  • Пак си я хванала поне замалко.
Предложения
: ??:??