Като деня и нощта!
За какво си мислиш сега?
Аз си мисля за деня и нощта...
Защото ние сме това...
Аз съм денят, а ти - нощта...
На тях приличаме до последната капка надежда...
Далеч са те, като времетраене...
И така и не успяват да се видят...
Цял живот се гонят...
и да се засекат се молят...
Но обречени са...
един от друг далеч да са...
Проумяват...
Но не го признават...
Никога няма да се видят...
Но винаги ще съществуват...
Последното, което им остава,
е просто да вярват...
Да вярват, че ще настъпят времена,
в които ще бъдат заедно - денят и нощта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Александра Иванова Все права защищены
