Nov 16, 2011, 1:53 PM

Като деня и нощта!

  Poetry » Love
622 0 5

За какво си мислиш сега?
Аз си мисля за деня и нощта...
Защото ние сме това...
Аз съм денят, а ти - нощта...
На тях приличаме до последната капка надежда...
Далеч са те, като времетраене...
И така и не успяват да се видят...
Цял живот се гонят...
и да се засекат се молят...
Но обречени са...
един от друг далеч да са...

Проумяват...
Но не го признават...
Никога няма да се видят...
Но винаги ще съществуват...
Последното, което им остава,
е просто да вярват...
Да вярват, че ще настъпят времена, 
в които ще бъдат заедно - денят и нощта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Александра Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...