5 февр. 2008 г., 11:49

Като другите

740 0 2

Като другите

 

И ти си като другите, върви си,
обещаваш огън, а даряваш мраз.
И ти си същият, разбиваш всичко,
а друга има после твойта страст.

 

Повярвах ти за миг, че си различен,
че искаш ме - да стопля твоя ден.
И вярвах ти, не виждах как разхвърляш
подредения ми с нежна обич свят.

 

Иди си, няма за любов да моля,
иди си, но дано не дойде ден,
в който осъзнал, че ме обичаш,
пак да се завърнеш тук, при мен.

 

2007- 02.2008

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми

    И вярвах ти, не виждах как разхвърляш
    подредения ми с нежна обич свят.

    Тъжно,но написано прекрасно.
  • Като изповед от която боли!Поздрав от мен!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...