И ти си като другите, върви си,
обещаваш огън, а даряваш мраз.
И ти си същият, разбиваш всичко,
а друга има после твойта страст.
Повярвах ти за миг, че си различен,
че искаш ме - да стопля твоя ден.
И вярвах ти, не виждах как разхвърляш
подредения ми с нежна обич свят.
Иди си, няма за любов да моля,
иди си, но дано не дойде ден,
в който осъзнал, че ме обичаш,
пак да се завърнеш тук, при мен.
2007- 02.2008
© Александра Георгиева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
