Като другите
Като другите
И ти си като другите, върви си,
обещаваш огън, а даряваш мраз.
И ти си същият, разбиваш всичко,
а друга има после твойта страст.
Повярвах ти за миг, че си различен,
че искаш ме - да стопля твоя ден.
И вярвах ти, не виждах как разхвърляш
подредения ми с нежна обич свят.
Иди си, няма за любов да моля,
иди си, но дано не дойде ден,
в който осъзнал, че ме обичаш,
пак да се завърнеш тук, при мен.
2007- 02.2008
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Георгиева Всички права запазени
