11 дек. 2008 г., 23:46

Като гларус

610 0 0

Самотен кат гларус високо в небето

аз търсих напразно спасителен бряг.

Под мене капризни талази в морето

препускаха диво в шеметен бяг.

От бури метежни ранена в крилото,

угасваше моята нещастна душа.

Напреде не виждаха нигде очите

заветната, щедра - желана земя.

В прегръдки стихийни преплитаха пръсти

огромните сиви, безкрайни вълни

и давеха вечно надеждите светли

с измамни миражи, с красиви мечти.

Невинната младост  - мечтите безбройни

на моята клета, нещастна душа,

жестоко житейските вихри съдбовни

громяха с оловно отровно вода.

Напразно кат гларус високо в небето

аз диря и  днеска спасителен бряг,

под мене немирни талази в морето

препускат се диво пак в шеметен бяг...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Оджаков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...