Като гларус

Самотен кат гларус високо в небето

аз търсих напразно спасителен бряг.

Под мене капризни талази в морето

препускаха диво в шеметен бяг.

От бури метежни ранена в крилото,

угасваше моята нещастна душа.

Напреде не виждаха нигде очите

заветната, щедра - желана земя.

В прегръдки стихийни преплитаха пръсти

огромните сиви, безкрайни вълни

и давеха вечно надеждите светли

с измамни миражи, с красиви мечти.

Невинната младост  - мечтите безбройни

на моята клета, нещастна душа,

жестоко житейските вихри съдбовни

громяха с оловно отровно вода.

Напразно кат гларус високо в небето

аз диря и  днеска спасителен бряг,

под мене немирни талази в морето

препускат се диво пак в шеметен бяг...