11 dic 2008, 23:46

Като гларус

613 0 0

Самотен кат гларус високо в небето

аз търсих напразно спасителен бряг.

Под мене капризни талази в морето

препускаха диво в шеметен бяг.

От бури метежни ранена в крилото,

угасваше моята нещастна душа.

Напреде не виждаха нигде очите

заветната, щедра - желана земя.

В прегръдки стихийни преплитаха пръсти

огромните сиви, безкрайни вълни

и давеха вечно надеждите светли

с измамни миражи, с красиви мечти.

Невинната младост  - мечтите безбройни

на моята клета, нещастна душа,

жестоко житейските вихри съдбовни

громяха с оловно отровно вода.

Напразно кат гларус високо в небето

аз диря и  днеска спасителен бряг,

под мене немирни талази в морето

препускат се диво пак в шеметен бяг...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христо Оджаков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...