Самотен кат гларус високо в небето
аз търсих напразно спасителен бряг.
Под мене капризни талази в морето
препускаха диво в шеметен бяг.
От бури метежни ранена в крилото,
угасваше моята нещастна душа.
Напреде не виждаха нигде очите
заветната, щедра - желана земя.
В прегръдки стихийни преплитаха пръсти
огромните сиви, безкрайни вълни
и давеха вечно надеждите светли
с измамни миражи, с красиви мечти. ...