тюркоаз (Мариола Томова)
940 8309
7 мар. 2008 г., 15:55

Като химн 

  Поэзия » Философская
522 0 8
А имахме свое виждане и правехме подскоци
и весели тичахме с песен, нагазвахме в подмоли.
А крайчецът на слънцето блясваше без боязън,
с учуден поглед - галопиращ ездач непреклонен.
Приятелю мой детски, идващ от далечни разстояния,
нагазваш пак с мен, с обветрени ръце, обляни в сълзи,
като изгладено дърво, пометено от ручеите бързи...
Пак съхнеш каменното ли сърце, с ужасното прозрение,
че сме подобие навярно на приказни герои...
И като вечен пленник, живял с джудже и нежна фея,
процъфтявам - имам право на това - витално да се рея,
развяла дълги кичури в поля и в златната река,
полюшвана от бриза на житени, спасителни стебла...
И през очите виждам пак неща, от други невидяни
и Нещото голямо, летящо надалеко и необичайно,
тъй силно притегателно, враснало жилаво растение,
за двадесет, тридесет... петдесет... години,
с клони изпочупени и витаещ дух на химн Очакване,
с победно разлистване, предстоящо... на разсъмване.

© Мариола Томова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Изключително красиво стихотворение!
    С обич за теб, мила Мариолче.
  • Чудесно е!
  • Поздрави за прекрасния стих!
  • "Процъфтявам - имам право на това"! Разбира се, че имаш право на това,нежно цвете!
  • Нещо прекрасно си сътворила!!!
    "И през очите виждам пак неща, от други невидяни
    и Нещото голямо, летящо надалеко и необичайно,
    тъй силно притегателно, враснало жилаво растение,
    за двадесет, тридесет... петдесет... години,
    с клони изпочупени и витаещ дух на химн Очакване,
    с победно разлистване, предстоящо... на разсъмване."
    Поздравления!!!
  • За мен беше удоволствие да прочета!
  • Много ми харесва, мила!Поздравчета!
  • Прекрасен стих!Поздрав,Мариолче!
Предложения
: ??:??