Като химн
А имахме свое виждане и правехме подскоци
и весели тичахме с песен, нагазвахме в подмоли.
А крайчецът на слънцето блясваше без боязън,
с учуден поглед - галопиращ ездач непреклонен.
Приятелю мой детски, идващ от далечни разстояния,
нагазваш пак с мен, с обветрени ръце, обляни в сълзи,
като изгладено дърво, пометено от ручеите бързи...
Пак съхнеш каменното ли сърце, с ужасното прозрение,
че сме подобие навярно на приказни герои...
И като вечен пленник, живял с джудже и нежна фея,
процъфтявам - имам право на това - витално да се рея,
развяла дълги кичури в поля и в златната река,
полюшвана от бриза на житени, спасителни стебла...
И през очите виждам пак неща, от други невидяни
и Нещото голямо, летящо надалеко и необичайно,
тъй силно притегателно, враснало жилаво растение,
за двадесет, тридесет... петдесет... години,
с клони изпочупени и витаещ дух на химн Очакване,
с победно разлистване, предстоящо... на разсъмване.
и весели тичахме с песен, нагазвахме в подмоли.
А крайчецът на слънцето блясваше без боязън,
с учуден поглед - галопиращ ездач непреклонен.
Приятелю мой детски, идващ от далечни разстояния,
нагазваш пак с мен, с обветрени ръце, обляни в сълзи,
като изгладено дърво, пометено от ручеите бързи...
Пак съхнеш каменното ли сърце, с ужасното прозрение,
че сме подобие навярно на приказни герои...
И като вечен пленник, живял с джудже и нежна фея,
процъфтявам - имам право на това - витално да се рея,
развяла дълги кичури в поля и в златната река,
полюшвана от бриза на житени, спасителни стебла...
И през очите виждам пак неща, от други невидяни
и Нещото голямо, летящо надалеко и необичайно,
тъй силно притегателно, враснало жилаво растение,
за двадесет, тридесет... петдесет... години,
с клони изпочупени и витаещ дух на химн Очакване,
с победно разлистване, предстоящо... на разсъмване.
© Мариола Томова All rights reserved.
