Като кученца доволно
поклащаме главички,
махаме с опашки,
мърдаме с ушички.
Доверчиво гледаме
с наивни очички,
тичкаме след пръчката
подхвърлена,
а душите ни – нащърбени.
от пингвините с костюмите
от онези – неразумните!
Иначе броят ни се ребрата.
(Пак присетих се за... автомата)
© Христо Манчев Все права защищены