Като любовно обяснение...

Поэзия » Любовная

1K 0 7

Едно море отново ме прегърна,
обгърна ме със ласка, приюти ме.
И подари ми лунната пътека.
Самотен плаж и чаша вино.

Забравих всичко – работа, тълпата.
Проблеми... В пясъка зарових суетата.
Едно море, една жена и вятър.
И чувства оцветени в морско синьо.

А Вятърът...? Почти е тук. Почти е мой.
Приканва ме, нашепва обещания.
Зове ме страстно в морския прибой.
Утихва после в пясъка смълчан.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

iren5 (Ирен)

Благодаря, благодаря, благодаря!!! Жани, пък аз си мислех, че от доста време съм по-различна /и благодаря за подсказването...направо се изчелвих/

2013-09-02T21:41:25+03:00
valqka (Валентин Василев)

Пленително!

2013-08-23T09:02:32+03:00
djudjii (Жанет Велкова)

Колко си различна Ирен в този стих... много ми хареса, много! Но и аз като Златка мисля, че последната точка би било хубаво да е след "мълчание" - то. Напълно достатъчно е до там ( и още нещо - В морско синьо )
Една красива лежерност има в горните редове.
Поздравче!

2013-08-23T08:48:00+03:00
bojenski (Иван Иванов)

Прекрасна поезия! Хареса ми много!

2013-08-23T06:39:08+03:00
iren5 (Ирен)

Благодаря за коментарите - zlati_ival (Златка Вълкова)и oksimoron (Чойбалсан Канчендзьонгов)!!! Права си Злати... ама като си дойде така...?

2013-08-23T06:22:32+03:00