iren5 (Ирен)
1072 6207
22 авг. 2013 г., 22:49  

Като любовно обяснение... 

  Поэзия » Любовная
852 0 7

Едно море отново ме прегърна,
обгърна ме със ласка, приюти ме.
И подари ми лунната пътека.
Самотен плаж и чаша вино.

 

Забравих всичко – работа, тълпата.
Проблеми... В пясъка зарових суетата.
Едно море, една жена  и вятър.
И чувства оцветени в морско синьо.

 

А Вятърът...? Почти е тук. Почти е мой.
Приканва ме, нашепва обещания.
Зове ме страстно в морския прибой.
Утихва после в пясъка  смълчан.

 

 

© Ирен Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, благодаря, благодаря!!! Жани, пък аз си мислех, че от доста време съм по-различна /и благодаря за подсказването...направо се изчелвих/
  • Пленително!
  • Колко си различна Ирен в този стих... много ми хареса, много! Но и аз като Златка мисля, че последната точка би било хубаво да е след "мълчание" - то. Напълно достатъчно е до там ( и още нещо - В морско синьо )
    Една красива лежерност има в горните редове.
    Поздравче!
  • Прекрасна поезия! Хареса ми много!
  • Благодаря за коментарите - zlati_ival (Златка Вълкова)и oksimoron (Чойбалсан Канчендзьонгов)!!! Права си Злати... ама като си дойде така...?
  • !
  • Някак си последният куплет не ми се върза с горните три, но иначе емоцията излиза от стиха ти.
Предложения
: ??:??