Като любовно обяснение...
Едно море отново ме прегърна,
обгърна ме със ласка, приюти ме.
И подари ми лунната пътека.
Самотен плаж и чаша вино.
Забравих всичко – работа, тълпата.
Проблеми... В пясъка зарових суетата.
Едно море, една жена и вятър.
И чувства оцветени в морско синьо.
А Вятърът...? Почти е тук. Почти е мой.
Приканва ме, нашепва обещания.
Зове ме страстно в морския прибой.
Утихва после в пясъка смълчан.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ирен Всички права запазени
)
