Едно море отново ме прегърна,
обгърна ме със ласка, приюти ме.
И подари ми лунната пътека.
Самотен плаж и чаша вино.
Забравих всичко – работа, тълпата.
Проблеми... В пясъка зарових суетата.
Едно море, една жена и вятър.
И чувства оцветени в морско синьо.
А Вятърът...? Почти е тук. Почти е мой.
Приканва ме, нашепва обещания.
Зове ме страстно в морския прибой.
Утихва после в пясъка смълчан.
© Ирен All rights reserved.
)
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
