19 дек. 2006 г., 13:01

Като "Малката кибритопродавачка"

969 0 8

Безпътна скитам в нощта студена,
душата ми е измъчена и наранена.
В снега леден правя поредната крачка
също като малката кибритопродавачка.

И също като нея съм тъжна и сама,
скитаща се в мрак и мъгла.
А идва наи-красивия празник на света,
който ще отпразнувам в самота!

Какво да правя?Да паля клечки?
Да виждам елхи и горещи печки?
Или цялата вечер да роня сълзи,
загубила всички детски мечти?

Толкова хора с усмихнати лица
обикалят с разтуптени сърца.
Само аз съм тъй изоставена и сама
заобиколена от празнична красота.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Насето Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много е хубав и тъжен стихът... Не губи надежда и вярвай в мечтите си!
  • хехе!
    браво Насе!
    ама, фантазирай си хубави неща вече
    Прекрасна Нова Година ти пожелавам!
    бате Наско
  • Ще минат години,ще се обърнеш назад и ще се изсмееш на собствената си тъга.Поздрав!
  • това,4е съм написала това стихотворение не значи,че всичко е вярно!!!
    просто си измислях,а и по ми се отдава да пиша за тъжни неща.

    Благодаря на всички!
  • Като се затюхкате вие, 18- годишните, направо ме трепете с разсъждения. Нима родителите ти не те обичат, нима приятелите, съучениците не те харесват? Изоставена. Знаеш ли какво значи изоставена? Да нямаш никой на този свят- това значи. Ти никой ли нямаш? Изоставил те някакъв тъпанар. И какво от това? Той е загубил, а ти си спечелила, че си се отървала от човек, който не е заслужава. Радвай се на свободата си, докато срещнеш следващата си любов, която уверявам те- няма да закъснее.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...