19.12.2006 г., 13:01

Като "Малката кибритопродавачка"

968 0 8

Безпътна скитам в нощта студена,
душата ми е измъчена и наранена.
В снега леден правя поредната крачка
също като малката кибритопродавачка.

И също като нея съм тъжна и сама,
скитаща се в мрак и мъгла.
А идва наи-красивия празник на света,
който ще отпразнувам в самота!

Какво да правя?Да паля клечки?
Да виждам елхи и горещи печки?
Или цялата вечер да роня сълзи,
загубила всички детски мечти?

Толкова хора с усмихнати лица
обикалят с разтуптени сърца.
Само аз съм тъй изоставена и сама
заобиколена от празнична красота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Насето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубав и тъжен стихът... Не губи надежда и вярвай в мечтите си!
  • хехе!
    браво Насе!
    ама, фантазирай си хубави неща вече
    Прекрасна Нова Година ти пожелавам!
    бате Наско
  • Ще минат години,ще се обърнеш назад и ще се изсмееш на собствената си тъга.Поздрав!
  • това,4е съм написала това стихотворение не значи,че всичко е вярно!!!
    просто си измислях,а и по ми се отдава да пиша за тъжни неща.

    Благодаря на всички!
  • Като се затюхкате вие, 18- годишните, направо ме трепете с разсъждения. Нима родителите ти не те обичат, нима приятелите, съучениците не те харесват? Изоставена. Знаеш ли какво значи изоставена? Да нямаш никой на този свят- това значи. Ти никой ли нямаш? Изоставил те някакъв тъпанар. И какво от това? Той е загубил, а ти си спечелила, че си се отървала от човек, който не е заслужава. Радвай се на свободата си, докато срещнеш следващата си любов, която уверявам те- няма да закъснее.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...