19.12.2006 г., 13:01

Като "Малката кибритопродавачка"

970 0 8

Безпътна скитам в нощта студена,
душата ми е измъчена и наранена.
В снега леден правя поредната крачка
също като малката кибритопродавачка.

И също като нея съм тъжна и сама,
скитаща се в мрак и мъгла.
А идва наи-красивия празник на света,
който ще отпразнувам в самота!

Какво да правя?Да паля клечки?
Да виждам елхи и горещи печки?
Или цялата вечер да роня сълзи,
загубила всички детски мечти?

Толкова хора с усмихнати лица
обикалят с разтуптени сърца.
Само аз съм тъй изоставена и сама
заобиколена от празнична красота.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Насето Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много е хубав и тъжен стихът... Не губи надежда и вярвай в мечтите си!
  • хехе!
    браво Насе!
    ама, фантазирай си хубави неща вече
    Прекрасна Нова Година ти пожелавам!
    бате Наско
  • Ще минат години,ще се обърнеш назад и ще се изсмееш на собствената си тъга.Поздрав!
  • това,4е съм написала това стихотворение не значи,че всичко е вярно!!!
    просто си измислях,а и по ми се отдава да пиша за тъжни неща.

    Благодаря на всички!
  • Като се затюхкате вие, 18- годишните, направо ме трепете с разсъждения. Нима родителите ти не те обичат, нима приятелите, съучениците не те харесват? Изоставена. Знаеш ли какво значи изоставена? Да нямаш никой на този свят- това значи. Ти никой ли нямаш? Изоставил те някакъв тъпанар. И какво от това? Той е загубил, а ти си спечелила, че си се отървала от човек, който не е заслужава. Радвай се на свободата си, докато срещнеш следващата си любов, която уверявам те- няма да закъснее.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...