Безпътна скитам в нощта студена,
душата ми е измъчена и наранена.
В снега леден правя поредната крачка
също като малката кибритопродавачка.
И също като нея съм тъжна и сама,
скитаща се в мрак и мъгла.
А идва наи-красивия празник на света,
който ще отпразнувам в самота!
Какво да правя?Да паля клечки?
Да виждам елхи и горещи печки?
Или цялата вечер да роня сълзи,
загубила всички детски мечти?
Толкова хора с усмихнати лица
обикалят с разтуптени сърца.
Само аз съм тъй изоставена и сама
заобиколена от празнична красота.
© Насето Всички права запазени