Dec 19, 2006, 1:01 PM

Като "Малката кибритопродавачка"

  Poetry
966 0 8

Безпътна скитам в нощта студена,
душата ми е измъчена и наранена.
В снега леден правя поредната крачка
също като малката кибритопродавачка.

И също като нея съм тъжна и сама,
скитаща се в мрак и мъгла.
А идва наи-красивия празник на света,
който ще отпразнувам в самота!

Какво да правя?Да паля клечки?
Да виждам елхи и горещи печки?
Или цялата вечер да роня сълзи,
загубила всички детски мечти?

Толкова хора с усмихнати лица
обикалят с разтуптени сърца.
Само аз съм тъй изоставена и сама
заобиколена от празнична красота.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Насето All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много е хубав и тъжен стихът... Не губи надежда и вярвай в мечтите си!
  • хехе!
    браво Насе!
    ама, фантазирай си хубави неща вече
    Прекрасна Нова Година ти пожелавам!
    бате Наско
  • Ще минат години,ще се обърнеш назад и ще се изсмееш на собствената си тъга.Поздрав!
  • това,4е съм написала това стихотворение не значи,че всичко е вярно!!!
    просто си измислях,а и по ми се отдава да пиша за тъжни неща.

    Благодаря на всички!
  • Като се затюхкате вие, 18- годишните, направо ме трепете с разсъждения. Нима родителите ти не те обичат, нима приятелите, съучениците не те харесват? Изоставена. Знаеш ли какво значи изоставена? Да нямаш никой на този свят- това значи. Ти никой ли нямаш? Изоставил те някакъв тъпанар. И какво от това? Той е загубил, а ти си спечелила, че си се отървала от човек, който не е заслужава. Радвай се на свободата си, докато срещнеш следващата си любов, която уверявам те- няма да закъснее.

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...